Quelle: Institut Für Christliche Forschung (IFCF)

Изненадващо е, скъпи приятели, когато Петър ни казва в стихове от 18 до 23 в 1 Петрово глава 1, че Бог Отец е избрал Исус в началото на света, но че Исус е станал реалност едва когато се е родил.

1 Peter 1:18 защото знаете, че бяхте изкупени от празното си поведение по начина на бащите не с тленно сребро или злато, 19 но със скъпоценната кръв на Христос като на невинно и неопетнено агне. 20 Той беше предопределен преди създанието на света, но ще се открие в края на времето заради вас, 21 които чрез него вярвате в Бога, който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава, за да имате вяра и надеждата е на Бога.

Според Петър и Петър Исус беше личен спътник на Исус, който всъщност дойде, за да можем да разпознаем Отца. Докато днес сме склонни да се питаме защо всъщност имаме нужда от бащата?

Все повече и повече християни започват да твърдят: Ние отиваме при Исус Това е достатъчно.

Единственият въпрос е дали те наистина отиват при Исус. Защото: Ако Исус ни обясни, че той е пътят към бащата, но никой не върви по този път, а само гледа пътя и след това се задържа в началото на пътя, за да си направи пикник, тогава вероятно никога не достигаме целта баща.

Не мислиш ли така?

Der Weg zum Vater!

Es ist überraschend, liebe Freunde, wenn uns Petrus im 1.Petrus Kapitel 1 in den Versen 18 bis 23 erfahren, dass Gott Vater Jesus zwar schon am Anfang der Welt ausersehen hat, das Jesus aber erst mit seiner Geburt Realität wurde.

1.Petrus 1, 18 denn ihr wisst, dass ihr nicht mit vergänglichem Silber oder Gold erlöst seid von eurem nichtigen Wandel nach der Väter Weise, 19 sondern mit dem teuren Blut Christi als eines unschuldigen und unbefleckten Lammes. 20 Er ist zwar zuvor ausersehen, ehe der Welt Grund gelegt war, aber offenbart am Ende der Zeiten um euretwillen, 21 die ihr durch ihn glaubt an Gott, der ihn von den Toten auferweckt und ihm die Herrlichkeit gegeben hat, sodass ihr Glauben und Hoffnung zu Gott habt.

Jesus nach Ansicht von Petrus und Petrus war persönlicher Wegbegleiter von Jesus, eigentlich gekommen war, damit wir den Vater erkennen. Während dem wir uns heute eher fragen, wozu wir den Vater eigentlich brauchen?

Immer mehr Christen dazu übergehen, dass sie behaupten: Wir gehen zu Jesus Das reicht aus.

Die einzige Frage ist nur, ob sie eigentlich zu Jesus gehen. Denn: Wenn Jesus uns erklärt, dass er der Weg zum Vater ist, diesen Weg aber niemand geht, sondern sich den Weg nur ansieht, um dann am Weganfang zu verweilen, ein Picknick einzulegen, dann wertden wir das Ziel Vater wohl nie erreichen.

Glaubt Ihr nicht?

The way to the father!

It is surprising, dear friends, when Peter tells us in 1 Peter chapter 1 in verses 18 to 23 that God the Father chose Jesus at the beginning of the world, but that Jesus only became a reality when he was born.

1 Peter 1:18 for you know that you were redeemed from your futile conduct in the manner of the fathers, not with perishable silver or gold, 19 but with the precious blood of Christ as of an innocent and spotless lamb. 20 Though he was predestined before the foundation of the world, he will be revealed at the end of time for your sake, 21 who through him believe in God, who raised him from the dead and gave him glory, so that you may have faith and hope have to God.

According to Peter and Peter, Jesus was a personal companion of Jesus who actually came so that we could recognize the Father. Whereas today we tend to ask ourselves why we actually need the father?

More and more Christians are beginning to claim: We are going to Jesus. That is enough.

The only question is whether they actually go to Jesus. Because: If Jesus explains to us that he is the way to the father, but no one walks this way, but only looks at the way, and then lingers at the beginning of the way, to have a picnic, then we will probably never reach the goal father.

Don't you think so?