Quelle: Institut Für Christliche Forschung (IFCF)

Изненадващо е, скъпи приятели, когато апостол Павел ни казва в Римляни, глава 6 в стихове от 15 до 18, че ние всъщност винаги сме роби. Веднъж за греха и веднъж за правдата. Защото можем да се запитаме: Къде е човекът? Къде е свободната воля в това?

Римляни 6:15 Как сега? Ще съгрешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Далеч да е! 16 Не знаеш ли? На които се правите слуги, на които да се подчинявате, чиито слуги сте вие ​​и на кого се покорявате – или като слуги на греха до смърт, или като слуги на послушанието към правдата. 17 Но благодарение на Бога, вие бяхте роби на греха, но сега се покорихте от сърце на формата на учението, на което бяхте предадени. 18 Защото сега, след като се освободихте от греха, вие станахте слуги на правдата.

Изненадващо, защото той благодари на Бог, че сме били слуги на греха. Защото повечето ще попитат? И какво общо има Бог с това?

Това е един от онези пасажи, скъпи приятели, където можем да осъзнаем, че Бог всъщност е създал не само доброто, но и злото. Вероятно най-вероятно ще направи това, за да имат хората свободна воля. Така че днес човек може да се запита: Дали Бог наистина знаеше какво прави, когато създаде дявола?

Какво мислиш?

Unser freier Wille!

Es ist überraschend, liebe Freunde, wenn uns der Apostel Paulus im Römerbrief Kapital 6 in den Versen 15 bis 18 erzählt, dass wir eigentlich immer Sklaven sind. Einmal der Sünde und einmal der Gerechtigkeit. Weil wir uns fragen könnten: Wo bleibt da der Mensch? Wo bleibt da der freie Wille?

Römer 6, 15 Wie nun? Sollen wir sündigen, weil wir nicht unter dem Gesetz, sondern unter der Gnade sind? Das sei ferne! 16 Wisst ihr nicht? Wem ihr euch zu Knechten macht, um ihm zu gehorchen, dessen Knechte seid ihr und dem gehorcht ihr – entweder als Knechte der Sünde zum Tode oder als Knechte des Gehorsams zur Gerechtigkeit. 17 Gott sei aber gedankt: Ihr seid Knechte der Sünde gewesen, aber nun von Herzen gehorsam geworden der Gestalt der Lehre, an die ihr übergeben wurdet. 18 Denn indem ihr nun frei geworden seid von der Sünde, seid ihr Knechte geworden der Gerechtigkeit.

Überraschend, weil er Gott dafür dankt, dass wir Knechte der Sünde gewesen sind. Weil sich die meisten fragen werden? Und was hat Gott damit zu tun?

Es ist eine der Stellen, liebe Freunde, in welchen uns bewusst werden könnte, dass Gott tatsächlich nicht nur das Gute geschaffen hat, sondern auch das Böse. Wohl am ehesten hierzu, damit der Mensch einen freien Willen hat. So das man sich heute fragen kann: Wusste Gott eigentlich, was er tat, als er den Teufel schuf?

Was glaubt Ihr?

Our free will!

It is surprising, dear friends, when the apostle Paul tells us in Romans chapter 6 in verses 15 to 18 that we are actually always slaves. Once for sin and once for righteousness. Because we could ask ourselves: Where is the human being? Where is the free will in that?

Romans 6:15 How now? Shall we sin because we are not under law but under grace? Far be it! 16 Don't you know? Whom you make yourselves servants to obey, whose servants you are and whom you obey--either as servants of sin unto death, or as servants of obedience unto righteousness. 17 But thanks be to God, you were slaves to sin, but now you have obeyed from the heart the form of the doctrine to which you were handed over. 18 For now that you have been made free from sin, you have become servants of righteousness.

Surprising because he thanks God that we have been servants to sin. Because most will ask? And what does God have to do with it?

It's one of those passages, dear friends, where we might realize that God actually created not only good, but evil as well. Probably most likely to do this, so that people have free will. So that one can ask oneself today: Did God actually know what he was doing when he created the devil?

What do you think?